Поляните на Войводенец бяха огласени и осветени в течение на три поредни дни от гласовете, багрите, ритмите и танците на участниците от цялата страна. Това неизмеримо с никаква материална стойност богатство, съхранило се през столетията и хилядолетията в сърцата на много българи, през изминалите дни бе щедро поднесено на публиката и гостите.
   През август небето се отвори и заля цяла България с потоци от вода, поради което в последния ден на Събора представянията се проведоха на естрадите в града, огласян от песните, танците и хората на участниците от цялата страна.
   През десетилетията на своето съществуване празникът на българският фолклор, в който Съборът се превърна, събираше все повече и повече привърженици в цялата страна, хора които го подкрепяха с ума и сърцето си, които будуваха нощи наред, заети с приготовления. Неговата юбилейна 40-та годишнина събра на поляните на Войводенец над 18 500 участника, между които повече от 250 от чужбина, хиляди посетители, гости, ценители. Всички те са най-истинското доказателство за това, че Съборът е обичан от всички – и от българи, и от чужденци, че той е нужен на всички нас. Защото през изминалите дни станахме свидетели на поредната знаменателна среща на наследеното от деди и прадеди и изпълняваното от техните деца, от нашите деца. Станахме свидетели на среща на песните и танците, на обредите и вярванията съхранили се във времето в паметта на всички краища на България – от Дунав до Родопите и от Тимок до Черно море.
   Фолклорът на българите – тази неразривна сплав от мелодии, ритми, багри, обичаи и практики, чието начало е скрито назад във времето, в зората човешката култура, щедро поднасяше в съборните дни вечно младото послание на своите непреходни художествени ценности, като свой принос в човешката цивилизация.    Съборът още веднъж ни показа, че паметта на това послание най-добре се съхранява и препредава именно тук в Копривщица. Нека си пожелаем на това място и за напред да се срещат паметта и бъдещето на страната ни.